ИндексPortalКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Запазване на героя
Съб Юли 28, 2012 9:13 pm by Riley Bennett

» Отсътвия/ напускания
Чет Юли 19, 2012 9:27 pm by Riley Bennett

» Eddie Rivera
Чет Юли 19, 2012 9:21 pm by Riley Bennett

» Приятели на форума
Чет Юли 19, 2012 1:03 pm by Riley Bennett

» Райли Бенет
Пон Юли 16, 2012 10:20 pm by Riley Bennett

» Заети ликове
Пон Юли 16, 2012 10:07 pm by Riley Bennett

» Барбара Доусън.
Пон Юли 16, 2012 10:03 pm by Riley Bennett

» Запази си лик
Пон Юли 16, 2012 9:30 pm by Riley Bennett

» Съобщения
Пон Юли 16, 2012 9:25 pm by Riley Bennett

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 7, на Вто Сеп 30, 2014 5:49 pm
Top posters
Riley Bennett
 
Sylarholic*
 
Max Harvey.
 
lady1000
 
Choper
 
Каталея Констанс Кларанс
 
Alexis.
 
Marleen Bigalow
 
Софѝя МакГрегър
 
Катерина Петрова
 
Пълнолуния
Това са датите, на които има пълнолуние, при което героите губят способностите си.

06.04.2012, петък

06.05.2012, неделя
04.06.2012, понеделник
03.07.2012, вторник
02.08.2012, четвъртък
31.08.2012, петък
30.09.2012, неделя
29.10.2012, понеделник
28.11.2012, сряда
28.12.2012, петък


Share | 
 

 Los Angeles

Go down 
АвторСъобщение
Sylarholic*

avatar

Posts : 112
Точки : 148
Join date : 06.03.2012
Age : 26
Location : Велико Търново

ПисанеЗаглавие: Los Angeles   Пон Мар 12, 2012 4:10 pm

Добре дошли в Los Angeles !


_________________


I wasn't begging for my life ... I was offering you yours!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sylarholic*

avatar

Posts : 112
Точки : 148
Join date : 06.03.2012
Age : 26
Location : Велико Търново

ПисанеЗаглавие: Re: Los Angeles   Пон Мар 12, 2012 8:38 pm

Нетърпеливото барабанене с пръсти по масата ясно издаваше, че не му се стои повече в бара. За последния час и половина не се бе случило нищо интересно, ако не се броеше сбиването на групичка момчета - вероятно поводът за което беше момиче. Колко тривиално и банално.

Погледът му зорко обикаляше съседните маси, предимно тях. Имаше добър изглед и към останалите, въпреки че избягваше да гледа на там - това бе зоната на онези хлапета, дръзнали да се сбият. А ако случайно забележеха, че непознат мъж с привидно подозрителен външен вид ги наблюдява - щеше да стане грозно. За тях, разбира се.
Сайлър не понасяше разглезени млади богаташчета. Но от друга страна смъртта им не му носеше никаква изгода.

Отегчено изпи и последната глътка уиски и се изправи бавно от мястото си. Крайно време бе да се махне от поредното скучно място.

На път към бара успешно се размина с две завидно препили момичета, които не пропуснаха шанса да се притиснат до него, но леките им изпълнения не го трогнаха. Възпитан си беше - да, но не и кавалер, а и за подобни просташки изпълнения, при това от жени, не смяташе да хаби излишни думи. Просто разбута момичетата - може би грубо, съдейки по репликите, които отнесе. Но нямаше смисъл да се занимава с тях.

Безкрайно отегчен и на път да се ядоса на просташкото поведение на повечето посетители на нощното заведение, Сайлър тупна с една ръка върху плота на бара, а с другата настоятелно заби чашата в гладката повърхност.
- Още едно - двойно.
Барманът побърза да изпълни поръчката, но нещо друго привлече вниманието на Сайлър, а не чашата му.

Момичето, което седеше в непосредствена близост - абсолютно непозната и в същото време толкова подозрителна. Особена и неестествена.

_________________


I wasn't begging for my life ... I was offering you yours!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alexis.

avatar

Posts : 13
Точки : 17
Join date : 12.03.2012
Location : Между рая и ада..

ПисанеЗаглавие: Re: Los Angeles   Вто Мар 13, 2012 3:31 pm

След тежкия и изморителен ден се нуждаех от малко забавление! Все пак не ходех много по барове и дискотеки. Затова сега му беше времето.

Алексис беше в настроение точно днес, което винаги я довеждаше до някаква луда вечер. Щеше да излезе от наетия апартамент, с цел да си припомни какво е чувството от алкохол, който три дни няма да ти позволи да изтрезнееш напълно. Сякаш болката в главата щеше да и е приятна. Не се бе забавлявала както трябва от вече месеци, които си бяха адски много за нея. Имаше ги онези нощи, в които до към един часа да седи в някой бар, но не и някое незабравимо излизане.

Имаше настроение и за това се занимава малко повече с вида си. Беше облечена в рокля, която бе силно прилепена към тялото и'. Роклята бе горещо розова на едни места, а на други бе като разкъсана, но всъщност това бяха тънки и шарени лентички. Косата и' бе права, а на ръцете си носеше гривни. Алексис носеше класически карамелена на цвят малка чанта, която можеше да се носи само в ръка. Изглеждаше още по висока на петнадесет-сантриметровите токчета, на които цветът им бе същият като на чантата. Изглеждаше ужасно секси в тази рокля, която и придаваше женственост.

Тя влезе вътре в бара, а силната музика се наби право в ушите и. Обичаше този бар. Едвам минаваше от хората. Наложи се Алексис да си проправя път като бута хората с лакти, което бе малко грубо и нетипично от нейна старана. Беше си намерила местенце в края на бара като чакаше дансинга да се напълни и тя да отиде, открадвайки си няколко мъжки тела за компания. Тъкмо надигна чашата си за поредната глътка и забеляза един подозрителен и необикновен мъж, който я гледаше.
Изведнъж без да иска се вмъкна в мислите му. Понякога тя не можеше да контролира телепатията си.

Той е леко ядосан и отегчен. Знае, че не съм нормална. Привлякла съм вниманието му..

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sylarholic*

avatar

Posts : 112
Точки : 148
Join date : 06.03.2012
Age : 26
Location : Велико Търново

ПисанеЗаглавие: Re: Los Angeles   Вто Мар 13, 2012 7:46 pm

Извърна лекичко глава към непознатата и забеляза, че го гледа втренчено - нещо, което му се случваше доста често и от тази страна погледнато не му направи особено впечатление. Но пък от друга страна - усещаше, че момичето не е коя да е. Имаше нещо у нея, което успя да го задържи на бара, а не да избърза със сметката и да си тръгне.

- Здравей - усещаше гласа си дрезгав, но едва долавяше вибрациите на гласните си струни, тъй като музиката бе прекалено силна, за да се чуе каквото и да е. Поздравът бе придружен с леко кимване, което подсказа на девойката, че й казват "здрасти". Тя също кимна едва доловимо, като не го изпускаше от поглед.

Сайлър знаеше, че ако й каже още нещо - вероятно няма да го чуе, затова се приближи малко по-близо до нея. И в същото време музиката намаля - достатъчно, че поне да се води някакъв разговор, макар и на малко по-висок тон.
- Струваш ми се позната. Виждали ли сме се някъде? - типичната лъжа за заговаряне на непознато хубаво момиче - "позната си ми".
- Не мисля - отвърна непознатата, а с крайчеца на окото си Сайлър забеляза как ръката й непринудено стисна чашата.

Начинът, по който тя се взираше в очите му, го накара да потръпне за секунда, да настъхне. Какво се опитваше да направи? Да... го прониже с поглед ли?

- Едно питие за дамата - обърна се Сайлър към бармана, който побърза да напълни една кристална чаша. Мъжът дори не се пресегна към чашата, за да я подаде, а бе по-близо до нея от момичето. Просто ръката му трепна едва доловимо, а миг по-късно чашата се намираше на сантиметър от ръката на непознатата. - Аз черпя. - Смигна й закачливо и вдигна своята чаша в знак на тост.

В ума му бяха изникнали няколко предположения защо му се струва особена - със сигурност притежаваше някаква способност. Дали четене на мисли, дали внушение само с мисъл... или нещо друго мисловно, то определено имаше нещо у нея. Затова побърза да й покаже, че и той притежава... сила. Може би не беше редно още в началото да я плаши, но не беше хубаво и да я държи в неведение.

_________________


I wasn't begging for my life ... I was offering you yours!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alexis.

avatar

Posts : 13
Точки : 17
Join date : 12.03.2012
Location : Между рая и ада..

ПисанеЗаглавие: Re: Los Angeles   Сря Мар 14, 2012 5:11 pm

О, боже мой! В какво се замесих! Не трябваше да го гледам така!

Всичко това се въртеше в главата на Алексис. Бе уплашена. Знаеше, че той е опасен и въпреки това тя остана в бара и се превръщаше колкото и бавно в безчувствено чудовище от външната си страна, защото не показа уплахата си. Това я правеше още по-слаба, защото се бореше със страха вместо да го премахне.

След като той каза, че черпи тя започна да си мисли за филми, които е гледала. Алексис си спомни, че във филмите има такива мъже и черпят дамите. Спомни си и че тези мъже имат някаква сделка с бармана и винаги сервират отрова на добрите герои във филма. Страх я прониза от вътре. Момичето имаше чувството, че сърцето и' ще изскочи от толкова страх и напрежение.

Бармана побърза да сервира поръчаното питие на дамата. Тя отдавна вече премести погледа си и вече гледаше в ръцете на мъжа зад бара. Той също я гледаше и тя си внуши, че има нещо тъмно, което и убягва.

- Съжалявам, но не пия - каза хладнокръвно и инстинктивно Алексис. Ако някой, който я познаваше добре щеше да си каже наум ,,Каква лъжа!''. Според нея тя се опитваше да се спаси и да в него имаше доста странни неща. Бе подозрителен, а това, че тя можеше да се вмъкне в мозъка му, я изкарваше извън релси. Алексис бе толкова невинна и крехка. Само с една дума можеш да я убиеш, според нея.

Той е толкова подозрителен, така че не са излишни предпазни мерки и дистанции.

- Трябва ми свеж въздух! - заяви тя. Това си беше една от стратегиите и'. Мислеше, че като излезе ще може да избяга. Без да иска се вкара в мислите му и разбра, че той знае, че има нещо ненормално в нея.

Той взе питието и го изпи наведнъж, а след това с ръка попречи на Алексис да стане..

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sylarholic*

avatar

Posts : 112
Точки : 148
Join date : 06.03.2012
Age : 26
Location : Велико Търново

ПисанеЗаглавие: Re: Los Angeles   Чет Мар 15, 2012 8:09 pm

- Нека да те изпратя... до изхода - промълви бавно, но достатъчно отчетливо, че момичето да го разбере. Нямаше нужда от излишен драматизъм - очите му безапелационно изрязаваха всичко, което му се въртеше из главата. А непознатата най-вероятно също разбираше. - Настоявам...! - допълни заплашително Сайлър и една лека усмивка се плъзна по устните му.

Лявата му ръка съвсем леко посочи вратата на заведението, а с другата си пребърка джобовете и остави няколко банкноти на бара. Без да я подканя повече, непознатата се отправи с нерешителна стъпка към изхода, поглеждайки плахо назад. Да, той вървеше бавно след нея без да я изпуска от поглед дори за миг. За текущия момент нямаше намеренията да я наранява, но ако нещата тръгнеха в друга посока ... всичко би могло изведнъж да се промени.

Още с излизането си от бара, където нощта бе спуснала мрачните си пелени над шумния Лос Анджелис, момичето погледна за последно към Сайлър през рамо, след което хукна напред по улицата. Тук-там се мяркаха хора по тротоарите, а автомобилите профучаваха със страховита скорост по шосето.

Сайлър не познаваше улицата и имаше голяма вероятност девойката да му се измъкне. Но, разбира се, нямаше да я остави току-така.

- По-добре недей.

Гласът му бе спокоен, без следа от заплахи и други излишни драматични елементи. Бе повече от сигурен, че го е чула. А и наистина би било по-добре за нея да не бяга. Уви - младите никога не слушат - научно доказано и безвъзвратно затвърдено с времето.

Мъжът леко поклати глава и ускори крачка след момичето, което побърза да свие в първата пряка.
Тича няколко секунди, когато се оказа на ъгъла на същата пресечка... със задънен край.

- Казах ти да не бягаш - вече определено звучеше раздразнен. Ядосан - не, но определено раздразнен. Бе свикнал хората да го приемат за откачалка само по външния му вид, защото определено не всякаше добри помисли у околните.

Ръката му съвсем леко трепна, а момичето, вперило непроницаемите си очи в него на слабата светлина от уличната лампа, се отлепи от мястото си и миг по-късно бе притисната от невидима сила към отсрещната стена. Приклещил 'жертвата' си удобно, Сайлър се приближи достатъчно близо до нея, че можеше да преброи миглите й.
- Коя си ти? И защо избяга? ... Нямах намерение да те наранявам... - погледна я право в очите, сякаш искаше по този начин да я накара да си признае всичко, дори и майчиното мляко.

_________________


I wasn't begging for my life ... I was offering you yours!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Los Angeles   

Върнете се в началото Go down
 
Los Angeles
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
 :: CHAPTER FOUR: ALL AROUND THE WORLD :: Америка :: Калифорния-
Идете на: