ИндексPortalКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Запазване на героя
Съб Юли 28, 2012 9:13 pm by Riley Bennett

» Отсътвия/ напускания
Чет Юли 19, 2012 9:27 pm by Riley Bennett

» Eddie Rivera
Чет Юли 19, 2012 9:21 pm by Riley Bennett

» Приятели на форума
Чет Юли 19, 2012 1:03 pm by Riley Bennett

» Райли Бенет
Пон Юли 16, 2012 10:20 pm by Riley Bennett

» Заети ликове
Пон Юли 16, 2012 10:07 pm by Riley Bennett

» Барбара Доусън.
Пон Юли 16, 2012 10:03 pm by Riley Bennett

» Запази си лик
Пон Юли 16, 2012 9:30 pm by Riley Bennett

» Съобщения
Пон Юли 16, 2012 9:25 pm by Riley Bennett

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 7, на Вто Сеп 30, 2014 5:49 pm
Top posters
Riley Bennett
 
Sylarholic*
 
Max Harvey.
 
lady1000
 
Choper
 
Каталея Констанс Кларанс
 
Alexis.
 
Marleen Bigalow
 
Софѝя МакГрегър
 
Катерина Петрова
 
Пълнолуния
Това са датите, на които има пълнолуние, при което героите губят способностите си.

06.04.2012, петък

06.05.2012, неделя
04.06.2012, понеделник
03.07.2012, вторник
02.08.2012, четвъртък
31.08.2012, петък
30.09.2012, неделя
29.10.2012, понеделник
28.11.2012, сряда
28.12.2012, петък


Share | 
 

 Емпайър Стейт Билдинг

Go down 
АвторСъобщение
Riley Bennett

avatar

Posts : 177
Точки : 327
Join date : 13.01.2012

ПисанеЗаглавие: Емпайър Стейт Билдинг   Вто Яну 31, 2012 5:45 pm


_________________


You don't believe in one reality anymore

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://heroesrpg.bulgarianforum.net
Aria Cyrus

avatar

Posts : 5
Точки : 7
Join date : 16.03.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Емпайър Стейт Билдинг   Пон Мар 19, 2012 4:49 am

Стъпките й бяха несигурни върху високите платформи, които се водеха част от обувките й. Ариа никога не бе харесвала чувството да ходиш на висок ток, но пък понякога просто не можеше да устои. Особено ако обувките имаха онзи приятен лавандулов нюанс, който се превръщаше е нещо като нейна мания. Трябваше да има всичко, което намереше, в този нюанс. Е, и паветата можеха да бъдат виновни. За центъра на града не трябваше да бъдат толкова неравно, но може би и тя си бе виновна, че не гледаше къде стъпва. И все пак по-интересно бе какво правеше Ая, щом в този момент можеше да бъде на всяко друго кътче от света?
Отговорът бе по-прост от очакваното. Нямаше представа къде желае да отиде. Имаше толкова време, че се чудеше дали нямаше да й потрябва нов свят, който да научи, защото желаните от всеки дестинации вече се превръщаха в нещо като ежедневие за нея. Поне от тази гледна точка разбираше малко майка си и ненавистта й към хората със способности, въпреки че гледните им точки отново се различаваха радикално. Майка й бе на това мнение, защото не искаше друг да я превъзхожда и Сайръс знаеше това перфектно, но бе хубаво да мисли, че може би тя не я мразеше толкова безвъзвратно.
Емпайър Стейт Билдинг бе първото, което мина през ума й. Не бе учудващо, че след секунди стоеше на един от последните етажа, оглеждайки цял Ню Йорк от място, достойно за божество. Не искаше да бъде точно тук, но бе ясно как стояха нещата. Помисли ли си място, то моментално е там. Все още не бе изпробвала това в момент, когато трябваше да се сети за място на среща. Дали щеше да действа също толкова безотказно? Това вече щеше да бъде очарователно. Нямаше нужда да бърза и да мисли извинение в случай, че закъснее. Винаги можеше да бъде първа. Разбира се, Ариа можеше да мисли единствено за себе си. Нямаше правото някой да я вини. Това вероятно бе от малкото хубави неща в живота й, така че не смяташе да пропилява силите си, за да прави на градския герой. Достатъчно бе, че ги имаше онези лъжливи филми, в които героите винаги бяха на крачка от смъртта си, защото опитваха да защитят население, което дори не се опитваше да помогне...
И това бе краят на мислите й. В обсега на периферното й зрение попадна тъмен силует. Не особено тъмен при наличието на дневна светлина, но никой не можеше да отрече, че се набиваше на очи. Не че тук горе имаше още някой. Бяха само двамата. Сайръс извърна съвсем леко глава и рядко срещана усмивка се спотаи в крайчетата на устните й.
- И това ако не е Сайлър. Прочутия сериен убиец и крадец на сили. - изрече високо, за да бъде сигурна, че думите й са чути. Това като че ли привлече вниманието на непознатия. Да, можеше да знае името му, но се приемаше за непознат. Поне докато не се запознаеха официално. Честно казано Ариа не дължеше да познава тази особа като петте пръста на ръката си.
- Хората говорят за теб. Повечето те мразят... А ти какво правиш тук?
Продължението на думите й бе някак лишено от смисъл, но въпросът поставяше всичко отново в пълен ред.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sylarholic*

avatar

Posts : 112
Точки : 148
Join date : 06.03.2012
Age : 26
Location : Велико Търново

ПисанеЗаглавие: Re: Емпайър Стейт Билдинг   Вто Мар 20, 2012 1:49 am

* Действието се развива СЛЕД РПто с Алексис Джордан


Би се сметнало за неучтиво, ако не отдаде нужното внимание на една дама. Пък била тя и непозната. Непозната, която очевидно познава него. И все пак дама.

Поколеба се за секунда дали да вложи малко излишен драматизъм, но реши да си го спести за по-нататък... за по-наложителна ситуация. Съвсем бавно извърна глава, а погледът му обстойно обходи стройното тяло на непознатата. Внимателно прибра малкия хартиен дневник, който държеше в ръцете си, във вътрешния джоб на суитчъра си. Наклони глава на една страна, но не отговори веднага. А очевидно дамата не бързаше, не го подканяше към вежлив разговор... не го подканяше изобщо към какъвто и да е разговор - просто го оглеждаше любопитно и търпеливо, сякаш гледаше златна кокошка, която ще снесе всеки момент. Да, до известна степен Сайлър би могъл да се определи като златна кокошка... но такава, която събира яйца, а не ги снася.

Пристъпи една крачка напред, което видимо изненада непознатата, принуждавайки я да направи една крачка назад.

- Не хапя - бе единственото, което й каза след кратко размишление. Всъщност - настина нямаше навика да хапе, но пък имаше други странни и крайно лоши навици. По погледа на събеседничката му обаче се четеше силно съмнение, а присвитите й очи не показваха и грам симпатия към него. - Да, знам, че не ме харесват особено хората... но чак пък да ме мразят... - ето го и онзи драматичен момент, за който говорехме - Сайлър театрално сви рамене, но миг по-късно изражението му стана свирепо и сурово. - Явно знаеш кой съм и на какво съм способен. Толкова ли си смела да ме заговаряш, колкото си мисля?

Беше си реторичен въпрос и какъвто и да е отговор не би го изненадал.

_________________


I wasn't begging for my life ... I was offering you yours!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Емпайър Стейт Билдинг   

Върнете се в началото Go down
 
Емпайър Стейт Билдинг
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
 :: CHAPTER FOUR: ALL AROUND THE WORLD :: Америка :: Ню Йорк-
Идете на: