Axel Muse.

Posts : 4 Точки : 6 Join date : 31.01.2012

[Only admins are allowed to see this image]
[ Alex Pettyfer ]

ИМЕ
Аксел Мюз. Пазя второто си име в строга тайна от съображения за сигурност.

ГОДИНИ
Двадесет и седем.

СПОСОБНОСТ
[font=Georgia]Откакто умрях (първия път), се сдобих с тази моя малка способност да виждам и контролирам енергийните полета (аурите) на всички живи същества и предмети. В аурата е отразено всичко и дори може да се види характера и намеренията (дали са добри или лоши) на човека, и дори да им бъде въздействано. Следователно, мога, ако някой е болен, да го излекувам или разболея още повече; ако някой е тъжен, да го развеселя или натъжа още повече и така нататък.

СТАТУС
Герой.

ВЪНШЕН ВИД
Напълно не вписвайки се в клишираните човешки представи за пътешествениците, аз имам чуплива светло руса коса, която мени оттенъците си според светлината, и акварелно сини очи. Кожата ми е бледа и изчистена. Може да се каже, че съм от високите „баскетболни” типове с мускули и силни ръце и по принцип човек рядко може да ме види облечен официално или по-консервативно. Тениска или раздърпана риза, избелели дънки, кецове „Конвърс”, ретро слънчеви очила, леко набола брада и цигара в устата. Това е моят стил.

ХАРАКТЕР

Oh momma I'm in fear for my life from the long arm of the law
Lawman has put an end to my running and I'm so far from my home

Арфи, облачета и “Ave Maria”, хаха.
Не е смешно.
Никак даже. Въпреки, че всички, които ме познават биха казали, че аз разказвам най-смешните вицове и моят черен хумор обижда много хора, на мен не ми е смешно. Всъщност, така крия мъките и терзанията си, крия колко жалък съм всъщност. Остроумие, надменност, черен сарказъм, задължителната презрителна усмивка – всичко това е просто маска. Рядко показвам истинската си природа и през вековете, за мой ужас, осъзнах, че не мога да бъда истински лош. Тоест, не мога да бъда лош и наистина да го чувствам. Когато нараня някой (а това се случва доста често), мен ме боли повече от него, но не го показвам, а продължавам да се преструвам на невменяемо копеле, на което не му пука за нищо и никой. Има моменти, в които се паля много лесно и моменти, в които нищо не е в състояние да ме ядоса. Има моменти, в които съм способен да разбия носа на някой и моменти, в които наистина не ми пука какво става около мен. Има моменти в които съм като котка и моменти, в които съм като куче. От черно на бяло. От една крайност на друга. Приятелството ми е чуждо понятие и откакто животът беше така добър да ми затръшне вратите на Рая под носа, съм вълк единак.
Черната овца.
Отстъпник.
Беглец.
Актьор, който с умелата си игра успя да накара хората да го мразят. Мним престъпник, от който всички се боят и бягат, а всъщност не знаят, че една прегръдка би стопила целият леден затвор, в който е попаднало сърцето му.
Не знаят. Едва ли и някой ще узнае. Ако това някога се случи... Е, аз ще съм тук и ще чакам.

Oh momma I can hear you a'crying you're so scared and all alone
Hangman is comin' down from the gallows and I don't have very
long

ИСТОРИЯ

Living in a fantasy but it's way too far
But this kind of loneliness is way too hard

Всички истории започват от началото. От пролога, от първата глава. Моята история обаче... Тя започва от края. От епилога.
Обиколих целия свят. Бях навсякъде... по няколко пъти. Срещнах много хора, участвах в много събития, чух хиляди истории, станах част от милиони съдби и промених още два пъти по толкова. За добро или за лошо, бях странник където и да отидех. Никое кътче в този малък свят не успя да ме накара да го нарека „дом”. Никой човек от всичките не можа да ме накара да погледна на човешката раса с добро око, дори и аз да бях един от тях. За мен хората сме един убийствено смешен и печален провал, най-забавния виц на боговете. За съжаление, трябваше да се родя, да живея и да оцелея. Това е моето наказание, задето така пропилях това, което имах и разочаровах всички.
Защото, хайде моля ви се, как да спя спокойно нощем, когато знам какво проклятие тегне над главата ми? Когато на плещите ми се е настанило чувството за вина и аз, подтикван от някакви мазохистични инстинкти, отказвах да го пусна? Когато всеки път, щом затворя очи, в ума ми изниква онзи период, който провали живота ми и прекъсна нечий друг такъв?
Повярвайте, две кутии валериан не са в състояние да ми помогнат.
Защо ли? Ами, казано накратко и директно, понеже не си падам по лирическите отклонения, защото убих приятелката си. Не, не е толкова лошо, колкото звучи. По-лошо е. Обаче е свършен факт и аз не мога да направя нищо, освен да се самобичувам всеки ден, макар и тя да умря в инцидент, за който, разбира се, аз бях виновен.
Обаче така става, когато си мислиш, че си всемогъщ.
Ще се откажа да ви разказвам как точно почина тя (как точно я убих, де), заради разбираеми причини, свързани с огромна болка тук отляво. Но оттогава не мога да си намеря място в този скапан свят и приличам на някой хейтър, мразещ всичко и всички. Хейтър, който сякаш обиколи половината земно кълбо, за да си докаже колко е жалък, а не за да излекува и запълни огромната черна празнина в гърдите си. И наистина...
Бях всичко, видях всичко и честно да си кажа... Това „всичко” е доста тясно и ограничено нещо.
Светът не е това, което си мислите.

I've been wandering, feeling all alone
I lost my direction and I lost my home...

ДОПЪЛНИТЕЛНО
* Карам стар черен Додж Чарджър от 1969, който обожавам и пазя като очите си.
* Слушам предимно класически рок и съм като ходеща енциклопедия със заглавие „Всичко за класическите рок групи и техните членове”.
* Живея в каравана и никога през живота си не съм се задържал на едно място повече от месец.
* По време на самоубийственото ми околосветско пътешествие научих английски, немски, испански и френски но немският си ми остава любимият език.

Posts : 177 Точки : 327 Join date : 13.01.2012

Добре дошъл! : )