ИндексPortalКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Запазване на героя
Съб Юли 28, 2012 9:13 pm by Riley Bennett

» Отсътвия/ напускания
Чет Юли 19, 2012 9:27 pm by Riley Bennett

» Eddie Rivera
Чет Юли 19, 2012 9:21 pm by Riley Bennett

» Приятели на форума
Чет Юли 19, 2012 1:03 pm by Riley Bennett

» Райли Бенет
Пон Юли 16, 2012 10:20 pm by Riley Bennett

» Заети ликове
Пон Юли 16, 2012 10:07 pm by Riley Bennett

» Барбара Доусън.
Пон Юли 16, 2012 10:03 pm by Riley Bennett

» Запази си лик
Пон Юли 16, 2012 9:30 pm by Riley Bennett

» Съобщения
Пон Юли 16, 2012 9:25 pm by Riley Bennett

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 7, на Вто Сеп 30, 2014 5:49 pm
Top posters
Riley Bennett
 
Sylarholic*
 
Max Harvey.
 
lady1000
 
Choper
 
Каталея Констанс Кларанс
 
Alexis.
 
Marleen Bigalow
 
Софѝя МакГрегър
 
Катерина Петрова
 
Пълнолуния
Това са датите, на които има пълнолуние, при което героите губят способностите си.

06.04.2012, петък

06.05.2012, неделя
04.06.2012, понеделник
03.07.2012, вторник
02.08.2012, четвъртък
31.08.2012, петък
30.09.2012, неделя
29.10.2012, понеделник
28.11.2012, сряда
28.12.2012, петък


Share | 
 

 Coffee House

Go down 
АвторСъобщение
Каталея Констанс Кларанс

avatar

Posts : 14
Точки : 18
Join date : 01.02.2012

ПисанеЗаглавие: Coffee House   Чет Фев 02, 2012 7:19 pm

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каталея Констанс Кларанс

avatar

Posts : 14
Точки : 18
Join date : 01.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Coffee House   Чет Фев 02, 2012 7:31 pm

Обикновено нямаше кой знае какви планове за дните, които прекарваше в мързелуване в таванското помещение... Те бяха скучни от самото начало на деня до края им. Днешния ден не се различаваше особено. Слънчевите лъчи събудих Каталея, и тя се вкисна леко, и това скапа настроението й за целия ден...
Констанс стана от леглото и викна на съквартирантката си да става.
Камелия се захвана с облеклото си, докато Кларанс прилежно сресваше косите си. Камелия бе една от щерките на пропаднал търговец, така че Каталея бе значително по-мила с нея.
Камелия бе избрала една не особено красива рокля, но за сметка на това бе с доста изрязано деколте, което беше по вкуса на Каталея.
След като Камелия оформи косата си, тя се зае с корсета на съквартирантката си. Стегна го здраво, като нежно стягаше сатенените панделки. Вдигна късата пола и я захвана за корсета. Донесе е й едни от най прелестните обувки на висок и ток, и ги постави на земята, за да може Констанс да ги обуе.
Каталея нанесе лек грим върху лицето си. Не че тя се нуждаеше от него, но като цяло обичаше да се грижи за себе си. Погледна се в огледалото, и пред нея стоеше една от най прекрасните девойки които тя бе виждала някога.
Цял ден загуби в разхождане из малките улички на града, и с непринудени разговори с познати и непознати. Почете някой от любимите си цитати на любимите автори, в библиотеката, докато не усети вибрация от телефона си в джоба си. Закъсняваше за обяда с Аксел
Затича се по преките за да не закъснее. Не успя. Аксел още го нямаше. Зае мястото си, и неодобрително погледна празната порцеланова чиния пред себе си.
В това време видя как Аксел прекрачва прага. Седна на обичайното си място срещу Каталея и погледна към нея.
- Пак закъсняваш! – отбеляза тя, като повдигна едната си вежда – Надявам се имаш разумно обяснение за това!
Скара му се така както го правеше всеки път. Човек можеше да си помисли че го е чакала от часове.
Накрая сериозния поглед падна от лицето й, и тя се засмя
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Axel Muse.

avatar

Posts : 4
Точки : 6
Join date : 31.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Coffee House   Чет Фев 02, 2012 7:55 pm

Театралната сериозност остана на лицето ми няколко секунди, след като Кат се бе засмяла. Нищо чудно хората, гледайки ни, да си рекат, че тая русата за малко не се е нахвърлила върху тоя русия. Представих си каква картинка щяхме да сме, ако наистина се случеше...

- Грешиш, съншайн – вдигнах поучително показалец, оставяйки си телефона отгоре на масата. – Аз не съм закъснял. Ти си подранила.

Всъщност, аз винаги закъснявах и винаги се измъквах с този номер. Последния път, когато погледнах часовника, бе на излизане от нас, и след това изобщо не съм се осведомявал колко време съм се шляел по улиците. А и аз по принцип не обичах да бързам за никъде, затова просто бях изходил пеш, с ръце в джобовете и подсвирквайки си, целия този път, който можех да измина десет пъти по-бързо с такси или междуградски автобус. Да, знам – някой хора с право казваха, че съм смахнат.

А и как не? Бях странен, с ужасен характер и с мен почти не можеше да се говори. Имах невероятната способност да превърна всеки разговор в непоносимо мъчение; да се превърна в дразнител за секунди и в рамките на една минута да бъда изхвърлен от разговора, от помещението, от сградата, от живота на някой.

И точно в моя стил...

- Какво ще ядеш днес? – попитах. – Скариди? Супа? Или ще се храниш, като измъчваш невинни и беззащитни хора като мен?

Погледнах я с дяволски пламъчета в очите. Боже, обожавах да я дразня...


_________________
*



Oh baby dont you know I suffer?
Oh baby can you hear me moan?
You caught me under false pretenses
How long before you let me go?




You set my soul alight
You set my soul alight...


Spoiler:
 


*
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каталея Констанс Кларанс

avatar

Posts : 14
Точки : 18
Join date : 01.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Coffee House   Пет Фев 03, 2012 12:18 pm

Аксел.. Как можеше да го пропусне човек?? Та той бе очарователен. Русоляв, симпатичен.. Отстрани изглеждаше като типичния чаровник, готов да омае и най-самоувереното момиче, но те просто не го познаваха по начина по който го познаваше Лея. Ако някоя се беше заблудила да си губи времето с него, най-често свършваше… Наранена.. Меко казано!

- Не мога да повярвам че АЗ съм подранила, а ТИ си дошъл на време. Не е възможно!

Аксел и Каталея. Бяха някаква чудна комбинация. Нещо като Батман и Робин, или като Шерлок Холмс и д-р Уотсън. Странна ‘двойка’, но все пак неразделна. Двамата бяха трън в задника на всеки, който реши да се занимава с тях. Неразделни. Силно казано, но често се размотавах заедно. Бяха нещо като приятели. Бъркаха ги за брат и сестра, за близнаци, за гаджета, за врагове.. Кой знае наистина какви бяха те? Съмнява ме че и самите те знаят.

- На диета съм! Храня се само с душите на хората! – вечната им закачка.

Каталея извади една шнола от чантата си и небрежно оформи косата си в жалко подобие на опашка. Кичури коса стърчаха навсякъде.
Кларанс повика сервитьорка, която се надяваше да дойде скоро. Мразеше да закъснява, още повече обаче мразеше да чака някой друг.
Реши че сама ще се справи по бързо. Вторачи се в празната чиния пред нея и се замисли какво й се яде. Хрумна й че отдавна не се е наслаждавала на вкуса на домашно сготвена манджа. Материализира пред себе си порция лазаня по рецептата на дядо й.

- Ти какво искаш? Аз черпя! – смигна му тя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Axel Muse.

avatar

Posts : 4
Точки : 6
Join date : 31.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Coffee House   Пет Фев 03, 2012 9:38 pm

Искам... кралски скариди с масло, едно мерло от 1990, салата „Айсберг”, тирамису, яхта, мезонет, петстотин милиона в брой, бял Кадилак (модел от ’59), свобода... Особено свобода. Ако имах само и единствено последното, щях да мога да върша чудеса. Щях да обиколя целия свят (отново) и да бъда нормален (хаха! ъм, да продължаване по същество). Може би дори щях да си намеря сродна душа, да се установя на едно място и да имам деца, които да отгледам. Да остарея, да ми изпопадат зъбите и, преди да ме закопаят в земята (където само поповите прасета и червеите щяха да ми правят компания), да мога да се обърна назад и с усмивка да кажа: „Направих нещо в този живот”...

Аз съм за психиятрията.

- Сандвич с пилешко роле – казах накрая. И побързах да добавя: - Но не се надявай на бакшиш, ако не е топъл!

След това се подсмихнах с тънка дяволска усмивчица, която обаче използвах за да прикрия мислите, които течаха като поток в ума ми. Изведнъж си дадох сметка, че Каталина бе най-близкият ми човек на тази планета; единственият, който достойно отговаряше на някаква жалка дефиниция за „приятел”. Може би, подобно на закона на резонанса, подобното привличаше подобното. Лудите привличаха луди. Двамата с Кат бяхме такава взривоопасна комбинация, каквато представляваха огънят и барутът. Имам смътни спомени какво направихме с последния, който дръзна да ни нарече „негодници” и да повтори няколко пъти сходни на думичката синоними... Боже, не му завиждам на копелето.

- Та, съншайн, какво мислиш да правиш днес? – попитах, ръчкайки си разсеяно из телефона.

_________________
*



Oh baby dont you know I suffer?
Oh baby can you hear me moan?
You caught me under false pretenses
How long before you let me go?




You set my soul alight
You set my soul alight...


Spoiler:
 


*
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Coffee House   

Върнете се в началото Go down
 
Coffee House
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» The house is coming along nicely.
» Winners: Spooky Avatar and Spooky Fun House Contests
» Top Secret Coffee Shop
» Moving house , letting go stuff
» Tree House!

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
 :: CHAPTER FOUR: ALL AROUND THE WORLD :: Америка :: Калифорния-
Идете на: